Често задавани въпроси

1.Какво е Интернет?

Интернет са световни публично достъпни серии от свързани помежду си компютърни мрежи, които предават данни чрез сменяне на пакети, използвайки стандартен интернет протокол (ИП).

Това е „ мрежа от мрежи“, която се състои от милиони по-малки местни, академични, бизнес и правителствени мрежи, които заедно поддържат разнообразна информация и

услуги като: електронна поща, онлайн чат, трансфер на файлове и интернационално свързани уеб страници и други ресурси от световния уеб свят.
Информация от http://en.wikipedia.org/wiki/Internet

2.Какво е широколентов?

Широколентов в комуникационните данни може да има същото значение като по-горе, така че преноса на данни чрез оптичен кабел може да бъде отнесен към широколентовите, като може да бъде сравнен с телефонен модем, опериращ с 600 бита в секунда.
Обаче, широколентов в комуникационните данни често се използва в по-технически смисъл, за да обозначи пренос на данни, където множество данни системно се изпращат

за увеличаване на ефективната скорост на предаване, без да се взема от значение реалната скорост на данните. В мрежовия инженеринг този термин се използва за методи, при които два или повече сигнала имат обща среда.
Разнообразните форми на Дигитални Абонаментни Линейни (ДАЛ) услуги са широколентови в смисъла, че дигитална информация се изпраща през доста високочестотен канал, по-голям от базовия гласов канал на

една единствена двойка от жици.
Базовото предаване изпраща един вид сигнал, използвайки пълната честота на средата като в 100BASE-T Ethernet. Ethernet, от друга страна, е често срещан интерфейс на широколентови модеми като линковете за данни (ДАЛ) и има висока скорост на данните, затова понякога се определя като широколентов. Ethernet, доставян чрез кабелен модем е често срещана алтернатива на ДАЛ.
Информация от http://en.wikipedia.org/wiki/Broadband

3.Какво е ДБИУ?

Доставчик на Безжични Интернет Услуги (ДБИУ) са доставчици на интернет услуги с мрежи, изградени безжично. Технологично използваният диапазон е от обичайните Wi-Fi клетъчни мрежи или имуществено оборудване, предназначено да се движи по отворени 900MHz и 2.4GHz честоти или лицензирани честоти в УКВ или MMDS честоти.
ДБИУ често предлагат допълнителни услуги като съдържание, базирано по местоположение и виртуални частни мрежи. Някои регионални доставчици на интернет и подобни по-големи междурегионални инициативи са тясно фокусирани на безжичните мрежи.
ДБИУ са предимно в селските райони, където кабелните и дигитални абонатни линии не са налични. WiMax се очаква да стане преобладаващ в близко бъдеще, носейки със себе си драматични промени на пазара, като повиши броя на оперативно съвместимото

оборудване на пазара и направи мобилния пренос на данни възможен, като повиши ползата от такива мрежи в селските райони. Въпреки това, безжичният пренос с висока пропускателна способност вече е често срещан в големите градове, като предоставя нива на трафик, достъпни преди това само чрез скъпи оптични връзки.
Обикновено, начинът, по който ДБИУ процедират, е като прокарват големи и обикновено скъпи връзки от точка до точка до центъра на областта, която искат да обслужват. От тук, те ще трябва да намерят някаква по-висока точка в района, като радио- или водна кула, на която да разположат своето оборудване. От страна на потребителя, те ще монтират малка предавателна чиния на покрива на техния дом и

ще го насочат назад към предавателната чиния на ДБИУ. Когато работят по ръба на тясно ограничения обхват на силно пренаселената 2.4GHz честота, както почти всички 802.11-базирани WI-Fi доставчици правят, не е рядко срещано също да видите точките за достъп, монтирани на леки постове и клиентски сгради.
Тъй като е трудно един доставчик на услуги да изгради инфраструктура, която предлага глобален достъп на неговите абонати, се насърчава роуминга между доставчиците на услуги от Асоциацията на безжичните услуги със WISPr протокол. WISPr е наръчник с препоръки, одобрени от Асоциацията, която улеснява интернационалната мрежа и интероператорския роуминг на Wi-Fi потребителите. Модерната безжична технология има сравнима латентност в сравнение с други наземни широколентови мрежи.
Информация от http://en.wikipedia.org/wiki/Wireless_Internet_Service_Provider

4.Какво е широколентов Интернет?

Широколентов интернет достъп, често съкратено наричан просто „широколентов“, е високоскоростен интернет достъп – типично контрастно противопоставян на аналоговия достъп чрез модем.
Аналоговите модеми основно са способни най-много на максимална бит-скорост от 56 кбит/с (килобита в секунда) и изискват пълното използване на телефонната линия – докато широколентовите технологии снабдяват най-малко с двойно по-голяма скорост и напълно без да пречат на използването на телефона.
Въпреки че различни минимални скорости са били използвани в дефинициите за широколентов, варирайки от 64 kbit/s do 1.0 Mbit, докладът за широколентовите статистики на OECD е типичен пример в разбирането, че единствено скоростите на сваляне, равни на или по-бързи от 256 kbit/s, са широколентови, докато американската FCC използва стойността от 200 kbit/s за своята дефиниция.
Скоростите са дефинирани в условията на максимален даунлоуд, защото няколко често срещани потребителски широколентови технологии - като ADSL – са „асиметрични“ – поддържат много по-бавна скорост за ъплоуд отколкото тази за даунлоуд.
„Проникването на широколентовия достъп“ днес се третира като ключов икономически индикатор.
Широколентов често се нарича високоскоростения интернет, защото той обикновено има висок коефициент на пренос на данни. Общо взето, всяка връзка към потребителя, равна на256 kbit/s (0.256 Mbit/s) или повече, се счита за за широколентов интернет. Препоръка I.113 на Интернационалния Телекомуникационен Обединен Стандартизационен Сектор (ИТОСС) определи широколентовата услуга като капацитет на предаване, по-бързо от първоначалния коефициент ISDN, от

1.5 до 2 Mbit/s. Дефиницията на FCC за широколентов е 200 kbit/s (0.2 kbit/s) в едната посока, а напредналият широколентов интернет е поне 200 kbit/s в двете посоки. Организацията за Икономическо Сътрудничество и Развитие (ОИСР) е определила широколентов като 256 kbit/s поне в едната посока и този коефициент на битовете е най- често срещананата основа, която се обозначава за широколентова по света. Въпреки това, няма специално дефиниран бит-коефициент от индустрията и за широколентови могат да се приемат и по-нисобитовите методи на предаване. Някои доставчици на интернет услуги използват това за собствена изгода, като представят нискобитови връзки като широколентови.
На практика, рекламираната широколентова връзка не винаги е надеждно достъпна за потребителя; доставчиците на интернет услуги често позволяват по-голям брой абонати отколкото тяхната основна връзка може да понесе, по презумцията, че повечето потребители няма да използват много често пълния капацитет на интернет връзките си. Тази всеобща стратегия по-често работи отколкото се проваля, така че потребителите обикновено могат да достигат до пълния потенциал на широколентовата си връзка. Въпреки това, системите за споделяне на файлове peer-to-peer (P2P), често изискващи доста висока скорост, разклащат тези предположения и могат да причинят големи проблеми на доставчиците на интернет услуги, които прекомерно са претоварили капацитета си.
С увеличението на търсенето на тези въвеждащи продукти, телекомуникационните компании започват да предлагат по-високи битрейт услуги.

За съществуващите връзки това в повечето време просто включва реконфигурация на съществуващото оборудване във всеки от краищата на връзката.
Щом скоростта, предлагана на крайните потребители, се увеличава, пазарът очаква услугата за онлайн визуализация на видео в интернет в реално време да стане по-популярна, въпреки че в днешно време подобни услуги обикновено изискват специализирани мрежи. Скорорстите на данни на повечето широколентови услуги все още не са достатъчни, за да осигурят добро качество на едно видео, като се има предвид, че MPEG-2 видео изисква 6 Mbit/s за добри резултати. За някои цели адекватно видео може да се получи при една по-ниска скорост, от порядъка на 768 kbit/s и 384 kbit/s, използвани за приложения за видеоконференции, и ниски скорости, към 100 kbit/s, използвани за видеотелефони, които използват H.264/MPEG-4 AVC. MPEG-4 форматът доставя висококачествено видео на 2 Mbit/s, на високия края на кабелния модем и ADSL представяне.
Повишената скорост вече повлия на новинарските групи: постовете в групи, тип alt.binaries се превърнаха от JPEG файлове в цели CD и DVD изображения. Според NTL нивото на трафик в тяхната мрежа се е повишило от дневен входящ новинарски трафик от 150 гигабайта данни на ден и 1 терабайт изходящи данни през 2001г. до 500 гигабайта входящи данни и над 4 терабайта изходящи данни на ден през 2002 г.
Информация от http://en.wikipedia.org/wiki/Broadband_Internet_access

5.Какво е Wi-Fi?

Wi-Fi е безжична технология, притежавана от Wi-Fi Асоцоацията, целяща да подобри оперативната съвместимост на безжичните местни мрежови продукти, базирани на IEEE 802.11 стандартите.
Често срещаните приложения за Wi-Fi включват интернет и VoIP телефонен достъп, гейминг и мрежова свързаност за потребителски електроники като телевизия, DVD-плейъри и дигитални камери.
Wi-Fi Асоциацията е консорциум от отделни и независими компании, обединени около набор от общи оперативно съвместими продукти, базирани на IEEE 802.11 стандарти. Wi-Fi сертифицира продукти чрез набор от установени тестови процедури, с които се установява оперативната съвместимост. Производителите, които са членове на Wi-Fi Асоциацията, чиито продукти минават тези тестове за оперативна съвместимост, могат да маркират продуктите си и продуктовите опаковки с логото на Асоциацията.
Информация от: техническа информация на Wi-Fi Асоциацията
Според ръководството на бранда на Wi-Fi Асоциацията:
Продукти, които преминат успешно тестването от Wi-Fi Асоциацията, могат да използват сертифицирания бранд на Wi-Fi Асоциацията. Асоциацията тества и сертифицира оперативната съвместимост на безжични LAN продукти, базирани на IEEE 802.11 стандартите. Проучвания показват, че 88% от потребителите предпочитат продукти, които са били тествани от независима организация.
Wi-Fi технологиите са минали през няколко поколения от тяхното приемане през 1997 г. Wi-Fi е подкрепяна в различна степен от Microsoft Windows, Apple Macintosh and open source Unix и Linux. Противоположно на популярното вярване, Wi-Fi не е абревиатура на "Wireless Fidelity".
Wi-Fi включено устройство като компютър, гейм конзола, мобилни телефони, MP3 плейъри или PDA може да се свързва с интернет, когато е в обхват на безжична мрежа, свързана към интернет. Площта, покрита от една или повече взаимносвързани точки на достъп се нарича „хотспот“. Хотспотът може да покрива както малка стая с безжично-непрозрачни стени, така и много квадратни километри, покрити от припокриващи се точки на достъп. Wi-Fi може да се използва и за създаване на клетъчна мрежа. Двете архитектури се използват в обществените мрежи.
Wi-Fi също

позволява свързаност в peer-to-peer режим (безжична ad-hoc мрежа), която позволява на устройствата директно да се свързват едно с друго. Този режим на свързаност е полезен в потребителската електроника и приложенията за игри.
Когато първоначално тази технология се комерсиализира, имаше много проблеми, защото потребителите не можеха да бъдат сигурни, че продуктите от различните продавачи ще работят заедно. Wi-Fi Асоциацията започна като общност, която да намери решение на този проблем, да посреща нуждите на крайния потребител и да позволи на технологията да узрее. Асоциацията създаде бранда Wi-Fi CERTIFIED, за да покаже на потребителите, че едни продукти са оперативно съвместими с други продукти, когато са маркирани с този бранд.
Много потребителски устройства използват Wi-Fi. Персоналните компютри могат да образуват мрежа помежду си и да се свързват с интернет, мобилните компютри могат да се свързват с интернет от всеки Wi-Fi хотспот, а дигиталните камери могат безжично да прехвърлят изображения.
Рутерите с вграден DSL или кабелен модем и Wi-Fi точка за достъп често се използват в домове и други помещения, като доставят интернет достъп на всички устройства, свързани безжично или чрез кабел, включен в тях. Устройства, поддържащи Wi-Fi, могат също да бъдат включени в режим ad-hoc за връзки „потребител-потребител“ без рутер.
Бизнес и индустриалният Wi-Fi се разпространява от 2007 г. В бизнес средите увеличаването на броя на Wi-Fi точките за достъп води до излишък, поддръжка за бърз роуминг и увеличен общ мрежов капацитет чрез използването на повече канали или чрез създаване на по-малки клетки. Wi-Fi включва безжични гласови приложения (VoWLAN или WVOIP). През годините Wi-Fi подобренията се насочиха към „тънки“ точки на достъп, правейки мрежата по-интелигентна и помещаваща се в централизирано мрежово устройство, измествайки индивидуалните точки за достъп. Външните приложения могат да използват истински клетъчни топологии. От 2007 г. Wi-Fi инсталациите могат да доставят сигурен компютърен мрежов

портал, firewall, DHCP сървър, система за отриване на пробиви и други функции.
В допълнение към ограничената употреба в домове и офиси, Wi-Fi е публично достъпна на Wi-Fi хотспотове, осигурявана или безплатно, или на абонати на различни доставчици. Беплатните хотспотове често се осигуряват от бизнеса като хотели, ресторанти и летища, които предлагат услугата, за да привлекат или да съдействат на клиентите си. Понякога безплатен Wi-Fi се осигурява от ентусиасти, от организации или от институции, които искат да рекламират бизнеса в своя район. Metropolitan-wide WiFi (Mu-Fi) вече има повече от 300 проекта в изпълнение.
Wi-Fi позволява локални мрежи да се разполагат без окабеляване за клиентски устройства, обикновено намалявайки разходите за мрежово разполагане и разрастване. Места, на които не могат да се използват кабели, като външни площи и исторически сгради, могат да хостват безжични локални мрежи.
От 2007 г. Безжичните мрежови адаптери се вграждат в най-модерните лаптопи. Цената за Wi-Fi чипсет продължава да пада, правейки го икономична мрежова опция, включвана във все повече устройства. Wi-Fi стана широко разпространено в корпоративните инфраструктури, което също допринася за разполагането на RFID технология, която може да се поддържа от Wi-Fi.
Различни конкурентни брандове за точки на достъп и клиентски мрежови интерфейси са оперативно съвместими на базисно ниво на обслужване. Wi-Fi е глобален набор от стандарти. За разлика от мобилните телефони, всяко стандартно Wi-Fi устройство може да работи навсякъде по света.
Wi-Fi е общодостъпно в повече от 250 000 обществени хотспотове и десетки милиони домове, корпорации и университети по света. WPA не се разбива лесно, ако се използват силни пароли и ако WPA2 криптирането няма някакви известни слабости. Новите протоколи за „качество на услугата“ (WMM) правят Wi-Fi по-подходящо за латентно чувствителните приложения (като видео- и гласовите), a механизмите за пестене на енергия (WMM-power save) подобряват работата на батерията.
Информация от http://en.wikipedia.org/wiki/Wi-Fi

6.Какво е LAN?

7.Какво е IP адрес?

IP адресът е уникален адрес, който определени електронни устройства използват, за да идентифицират и общуват помежду си в компютърна мрежа, използвайки интернет протокол стандарта (IP), накратко компютърен адрес. Всяко участващо мрежово устройство – включително рутери, сменящи се ключове, компютри, инфраструктурни сървъри (NTP, DNS, DHCP, SNMP, и др.), принтери, интернет факсмашини и някои телефони могат да имат свой адрес, който е уникален в обхвата на съответната мрежа. Някои IP адреси са уникални в обхвата на цялата глобална интернет мрежа, докато на други им е нужно да са уникални само в обхвата на някое предприятие.
IP адресът предоставя детайли на интернет доставчика, който дава интернет достъпа, това не е вграден адрес на самия индивидуален компютър. Примерно, ако смените Вашия доставчик на интернет услуги – Вашият IP адрес ще се смени.
С други думи, IP адресът действа като локатор за едно IP устройство, за да намери друго устройство и да взаимодейства с него. Въпреки това, идеята му не е да действа като идентификатор, който винаги уникално идентифицира определено устройство.
IP адресът също така може да се смята за еквивалент на уличен адрес или телефонен номер (сравнете: VoIP (глас през интернет протокол)) за компютър или друго мрежово устройство в интернет. Както всеки уличен адрес и телефонен номер уникално обозначава сграда или телефон, IP адресът може уникално да идентифицира определен компютър или друго мрежово устройство в една мрежа. IP адресът обаче се различава от другата информация за контакт, защото свързването на потребителския IP адрес с неговото/нейното име не е публично достъпна информация.
По-нататък, IP

адресът не е задължително да е свързан с физическо място. В миналото IP адресът може да се е смятал за уникален идентификатор на определен IP хост, в допълнение към функцията му на локатор. Когато е бил използван за идентификатор, е бил статичен и се е смятал за глобално уникален в цялото интернет пространство.
В днешната практика, IP адресът е по-малко вероятно да бъде идентификатор заради технологии като:
Динамична задача, като с адрес, който е зададен от устройство за достъп, с което потребителският хост се свързва през телефонна линия или чрез set-top box за IP през кабелна мрежа. Въпреки това, мрежовият доставчик поддържа база от данни, определяща за кой IP адрес кой порт за достъп е назначен или MAC адреса на локалните мрежи или широколентови мрежи. Тази информация, приемайки че тя е достъпна за разследващия, може да помогне да се идентифицира компютъра , въпреки че това не е вероятно, ако е имало телефонна връзка, където идентификаторът е на dial-in порта, не самия компютър. По-разширена съдебна работа с достъп до телефонни записи, може да идентифицира обаждащия се телефон, въпреки че това може от своя страна да е пречка да се намери истинския телефон.
Мрежов адресен превод (NAT) - функция, обща за рутери-портали в корпоративни мрежи или в домашни локални мрежи, където адресът, видим в интернет, е „вън“ от устройтво, което го преобразува в напълно различен и скрит адрес „отвътре“.
Една машина може да е свързана с милиони машини в интернет. Няма нито един кабел, който да свързва всички тези компютри, но

има логическа връзка, дефинирана като интернет протокол IP.
Пощата представя аналог за това как е организиран трансферът на данни през интернет. Писмата не се доставят от един единствен централен пощенски офис, покриващ цялата страна, базирайки се само на уличните адреси, тъй като общият обем писма ще направи това непрактично. Вместо това, писмата се доставят до хиляди местни пощенски офиси, базирани на пощенски код, които извършват доставката, водейки се от уличния адрес.; местната поща се получава и доставя от един единствен местен офис, докато пощата, пътуваща на дълги разстояния, се пренася от един местен офис до друг. Подобно, интернет пакетите с данни се доставят до местни сървъри, базирани на интернет маска (част от IP адреса), които след това завършват доставката , базираща се на пълния IP адрес.
Точно както всяка къща има уникален уличен номер, така всяка машина в интернет има уникален IP адрес. Първата му част е мрежовата маска; това може да се сравни с изписването на уличния адрес като "95061.Главна_Улица.42" (където 95061 е пощенският код, Главна Улица е улицата, а 42 е номера на къщата на тази улица).
Мрежовият хост използва мрежовия ID и ID на хоста, за да определи кои пакети трябва да получи и кои да игнорира, както и да определи, че само възлови точки с един и същ мрежов ID ще приемат IP предаванията един на друг. Тъй като IP на пращача се включва във всички изходящи IP пакети, получаващият компютър може да използва подмрежови маски, за да определи източника на пакета.

8.Какво да правя, ако нямам интернет?

9.Какво да правя, ако имам проблеми с връзката?

10.Гръмотевичните бури заплаха ли са за компютъра и интернета ми?

Да, и не само за компютъра и интернета, а за всички електрически уреди. Защото най-голямата опасност при гръмотевичните бури е опасността от пренапрежение по електрическата мрежа и на второ място индуцираното по мрежовия кабел статично напрежение. Взели сме мерки за Вашата защита, но въпреки това тези защити лесно се преoдоляват от електричеството и по-сигурно от това, да е спряна цялата мрежа, няма (за това няма интернет по време

на гръмотевична буря). Още със започване на бурята и първите гръмотевици Вие трябва да изключите Вашия компютър (и Wireless устройство) от електрическата мрежа, като извадите мрежовия кабел от Вашата мрежова карта. След спиране на гръмотевичната буря изчакайте няколко часа и се уверете, че няма други гръмотевици и чак тогава можете да включите Вашия компютър (и Wireless устройство), като вкарате обратно мрежовия кабел във Вашата мрежова карта. Ако след

преминаването на гръмотевичната буря и изчакването от няколко часа все още няма интернет, се обадете на нашите телефони, за да съобщите за възникнала повреда. Ако не сте спазили инструкциите за безопасност, възможно е да имате трайни повреди по Вашия компютър и заради това да нямате интернет. Важно е да знаете, че ако не опазите компютъра си по време на гръмотевична буря, гаранцията за него не важи.

11.Тегля с 16 kbytes/ps, а ми казаха 128 kbits/ps, проблем ли има?

12.Свалям бавно/страницата ми се отваря бавно.

13.Не ми зарежда страница/сървър/програма.

14.Какво да правя, ако въпроса ми го няма тук?

Go Go Net

Често задавани въпроси

Грешка

Интернет

Компютри

Пишете ни

Контакти